TLL Media | Инженеринг ревю | IndustryInfoBG | South-East European INDUSTRIAL Market | Български Технически Каталог | Енерджи ревю | Енерджи Инфо БГ | ТД ИНСТАЛАЦИИ
 
 
 
TLL Media ЕКОЛОГИЯ & ИНФРАСТРУКТУРА - българското списание за екология, екоинженеринг и инфраструктура
НАЧАЛО     ENGLISH
Търси
TLL Media
TLL Media
ИздателствотоЗа изданиетоАрхивАбонамент РекламаЧитателите за насКонтактиПредстоящо
TLL Media
 

ОТПАДЪЦИ

ЕКОЛОГИЯ & ИНФРАСТРУКТУРА » Сп. ЕКОЛОГИЯ & ИНФРАСТРУКТУРА - бр. 5/2017, Септември
Рекултивация на депа

Екологичните проблеми, свързани с твърдите битови отпадъци (ТБО), са добре проучени. Депонирането все още е широко прилаган метод за обезвреждането им в много развити и развиващи се държави по света.

Предвид голямото разнообразие в състава на отпадъците спрямо мястото и времето на генерирането им, депата представляват изключително силно хетерогенна среда – в тях се съдържат отпадъци, изградени от широка гама органични молекули както с естествен, така и с ксенобиотичен произход.

С появата на нови, по-екологосъобразни и ресурсно ефективни технологии за обезвреждане процентът на отклоняваните от депата отпадъци нараства все повече. В резултат на това, както и на запълване на капацитета им, тези съоръжения следва да бъдат закрити и рекултивирани.

Процесът на рекултивация обикновено включва два етапа – технически и биологичен.

Изграждане на изолиращ екран
Поради разходите и рисковете, свързани с третирането или извозването на големите количества депонирани отпадъци, техническата рекултивация се състои предимно в изграждане на горен изолиращ екран на депото, включващ слой хумус, слой почва, дренаж за повърхностни води (обикновено от чакъл), геомембрана, минерален запечатващ слой от глина, газов дренаж, система за събиране, отвеждане и пречистване на инфилтрата и изравнителен слой пръст.

За отвеждане на стичащите се по рекултивираните откоси атмосферни води се изграждат охранителни канавки около рекултивираното сметище.

Необходимостта от изграждане на екран се обуславя както от технически, така и от научни причини. Въпреки че най-често нормативните изисквания са водещият фактор при избора и проектирането на покриващата система, тези изисквания са изготвени на база на задълбочени проучвания.

Трите основни условия, на които трябва да отговарят покриващите системи, са: да свеждат до минимум инфилтрацията – проникващата през отпадъците вода може да разтвори замърсителите и да се образува инфилтрат, който може да замърси почвата и подземните води; да изолират отпадъците и да предотвратяват разнасянето им от вятър или водни потоци; да осигуряват възможност за управление на сметищния газ, елиминирайки риска от акумулиране или неконтролирано изпускане на взривоопасни и токсични газове.

Когато депото е малко и отпадъците не са депонирани на голяма дълбочина, покривният слой може да включва долен пласт от инертни материали и горен хумусен пласт. Общата дебелина на покривната система трябва да е около 1 m, от който 150 до 300 mm да са хумус.

Това решение е подходящо за площадки за депониране с нисък рисков потенциал, при които видът на отпадъчните материали не предполага значително формиране на инфилтрат и сметищен газ.

При някои депа е необходимо изграждането и на запечатващ слой, с помощта на който се контролира проникването на дъждовните води до отпадъците и съответно се редуцира количеството инфилтрат.

Други функции на този пласт са предотвратяването на ерозия, ограничаване изпускането на парникови газове в атмосферата и свеждане до минимум на други емисии, оказващи вредно въздействие върху околната среда.

Управление на инфилтрата
Количеството и свойствата на инфилтрата са функция на видовете депонирани отпадъци и възрастта на съоръжението, както и на метеорологичните и геоложките условия на площадката.

Генериращият се инфилтрат следва да се събира, съхранява временно и третира. Инсталирането на система за събиране на инфилтрат от съществуващи депа обаче може да е трудна задача.

Предприемането на мерки за управление на инфилтрата в такива случаи може да е практично, когато е наличен естествен непропусклив слой (глина) под депото.

Инфилтратът може да се отстранява от депото посредством потопяеми помпи или тръбопроводна система. Необходимо е извършването на мониторинг, за да се гарантира, че дълбочината на инфилтрата в отпадъчната маса се контролира до подходящото ниво.

Друга възможност е инфилтратът да бъде рециркулиран през отпадъците с цел осигуряване на условия за допълнително разграждане.

Ползите от това включват увеличено формиране на сметищен газ както в количествено, така и в качествено отношение, намаляване на разходите за събиране и обезвреждане на инфилтрата, редуциране количествата изпаряващ се инфилтрат и стабилизиране на депото.

След събиране и съхранение на инфилтрата на място, той трябва да бъде третиран. Целта е да се постигне достатъчна степен на пречистване, за да може остатъчният поток да бъде изпуснат в приемно водно тяло.

Процесът може да включва физично/химично предварително третиране, например флокулация, коагулация, филтрация, обратна осмоза, утаяване и др.

Тези методи са най-подходящи за инфилтрат от по-стари депа, в които съдържанието на биоразградим органичен въглерод е по-ниско.

В другите случаи са приложими биологичните технологии (системи с активна утайка, серийни биореактори, въртящи се биологични контактори) и комбинираните методи.

Управление на сметищния газ
Основните компоненти на сметищния газ са метанът и въглеродният диоксид, типично в съотношение 60:40%.

И двата газа са с висок потенциал за глобално затопляне и поради това е необходимо да се осигури оползотворяване или изгаряне на сметищния газ, особено при по-големи съоръжения.

Метанът се характеризира с висока калорична стойност, което позволява сметищният газ да се използва като енергиен ресурс – за производство на електричество или за подгряване в индустриални процеси.

Обикновено за генерирането на 1 MW електроенергия са необходими 600-700 куб. м сметищен газ с приблизително 50% съдържание на метан.
Активният контрол на сметищен газ се осигурява чрез система за екстракция и за последващо факелно изгаряне или оползотворяване.

В депонираните отпадъци могат да бъдат създадени газови кладенци. Те се пробиват до 75% от дълбочината на отпадъчната маса и са изградени от перфорирана тръба, поставена в инертен материал, обвит в телена мрежа.

Тръбата в горната част на кладенеца не трябва да е перфорирана, а да е свързана с тръбопроводна система, отвеждаща газа към факелната инсталация. Където е възможно, по периметъра на площадката и на нейната територия е необходимо да се създадат точки за мониторинг.

Концентрацията на сметищен газ по периметъра трябва да е такава, че метанът да не е повече от 1%, а въглеродният диоксид - 1,5%.

Биологична рекултивация
Това понятие обхваща озеленяване на нарушения терен на депото чрез тревна, храстова и дървесна растителност, характерна за съответния район, като се отчитат нейните санитарно-защитни свойства, декоративни качества и устойчивост към опасни вещества, отделяни в атмосферния въздух и почвата от отпадъците.

След приключване на етапа на техническа рекултивация обикновено се внася биологичен активен почвен слой, който позволява временно затревяване. Извършва се озеленяване с възможно най-благоприятни видове, както дървесни, така и храстови и тревни, с цел намаляване на ерозионните процеси и увеличаване на биологичния активен слой.

Следващата стъпка е подготовката на възстановените земи за отглеждане на земеделски култури, създаване на пасища и т. н.

По-нататъшната рекултивация предвижда засяване на тревни семена, фиданки, цветя, мелиоративни дейности на почвата и отделни грижи за растителността до трайното й настаняване на терена, както и създаване на горски насаждения от дървесна и храстова растителност, присъщи за региона, през първите 3 години след изпълнението на техническата рекултивация.



Етикети:   депа   рекултивация   сметищен газ   инфилтрат  

« Назад
Ecomondo
IFP
 
TLL Media
WebDesignBG            © 2017 TLL Media        Начало   |   Права за ползване   |   XML    
TLL Media
TLL Media